Sweet pandemonium


 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Вход  

Share | 
 

 Драскулките на Ден (:

Go down 
АвторСъобщение
[Oceanborn]
Small vampire
Small vampire
avatar

Брой мнения : 268
Age : 27
Localisation : в шкафа :P
Registration date : 21.03.2007

ПисанеЗаглавие: Драскулките на Ден (:   5th Октомври 2007, 8:30 pm

Няколко мои драскулки, които заслужиха живот, а не изгаряне с клечка кибрит Wink
Grief of mine
(леко променено)

I do not believe.
I'm an unbeliever.
Life has already showed me that I don't mean anything to anyone.
So I stand here all alone,
Listening to the sunshine,
Fighting my tears.
Forsaken and abandoned.
Trashed, ruined and destructed.
Almost gone insane.
But still I do remember time when I was alright.
You aks me who am I...??
Huh...
Do you think I still know...??


Another stranger in my mind

За пореден път. Пореден скапан път. Лежах и гледах безкрайната белота на тавана, преживявайки отново мъчителната агония на двойнствеността, на спора. Моята личност, съставена от две съзнания, всяко едно - част от мен, и аз съм част от тях и не знам коя от тях е истинското ми Аз и дали изобщо имам свое Аз или съм тяхна марионетка. Те са еднакви, да - противоположни, спорещи...мразещи се......И аз по средата, ако изобщо ме има....
"Престани да дрънкаш!"
"Ти ме остави на мира! Махни се!"
"Да беее! Ще ти се!"
"Ще ми се!"
"Нито съм дошла, нито мога да си отида! И за теб се отнася същото! Ти си аз и аз съм ти!"
"Невъзможно! Ти ме мразиш!"
"И ти мен; а това подкрепя онова, което ти казах!"
"Ти си зла..."
"А ти не си ли? Тази личност е пропита от злото! Няма човек, който да не е!"
"Не е вярно! Има светлина!"
"Ей това не ви харесвам на вас, идеалистите - все забравяте, че идеалите са мираж в пустинята на реалността!"
"Млъкни!"
"Защо?"
"Обещах.....обещах, че ще се излекувам!"
"Това не е болест, а състояние!"
"Ама аз обещах!"
"Но Аз не знам за това, така че сори Майкъл!"
"Стига дееееее!"
"Тъпачка! Не знаеш ли, че обещанията са пълен въздух? Особено твоите!"

Никога няма да свикна. Никога няма да се приема.
Дори не знам дали ще стана господар на този мой собствен ад.


Стената

Не особено висока, но дълга и цялата изрисувана, с пейки от двете страни.....Кой да предположи, че е историческа? Че в продължение на десетилетия хората от двете й страни са живеели в съртен страх от невидимите й стражи?
А изглежда толкова разочароващо за младия австрийски провинциалист, който за първи път посещава огромния град с водещо желание да види Берлинската стена........
Берлинската стена, голяма работа!
Мац плю на земята от разочарование. Искаше да види нещо повече! Нещо, което да удиви съучениците му във Верфен. Вярно, че там си имаха крепост и пещера........ама и двете омръзват.....омръзват.....
А Берлин омръзна на Мац за около шест часа!
Той пак погледна Стената. Сега изглеждаше дори по-малка от преди. Източна галерия, голямо чудо! Поне графитите да бяха по-свястни!
********
Шум от тичане..............
..........тъмнина.............
.....шумно дишане...................
В мрачните улички пред австриеца блясва ред улични лампи.
"Светлината означава хора!" Той се затичва нататък, а невидимия му преследвач продължава да го търси.
Светлината е ослепителна, чува се как някъде горе някой ходи. Мац извиква, отговаря му ехото, след което чува изстрел и нещо дребно пронизва тялото му.........
..........Матиас скочи от леглото, облян в студена пот. Навлече набързо червената тениска и джинсите и изскочи от хотела по домашни чехли.
Хвана първото такси и слезе на Източната галерия.
Но там не беше тъмно. Цял Берлин беше осветен.
Мац застана пред една от близките пресечки. Там бе сънувал смъртта си. Облян в пот, той изтри челото си с длан, примигна и тогава видя кръвта.
Всъщност я усети...........тя бе навсякъде.........Кръвта на толкова смелчаци, доближили се на по-малко от разрешеното до Стената. Въздухът бе пропит с миризмата й. Мац се закашля и падна на земята.
- Трябва да се махна оттук.
Но светлините ги нямаше..........Всичко беше тъмно, изпълнено с гласовете на майка му и брат му, които го викаха, а около него се виеха сенки и той заплака от ужас и отчаяние..........


Последната промяна е направена от на 5th Октомври 2007, 8:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://imladris.niceboard.com
[Oceanborn]
Small vampire
Small vampire
avatar

Брой мнения : 268
Age : 27
Localisation : в шкафа :P
Registration date : 21.03.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Драскулките на Ден (:   5th Октомври 2007, 8:43 pm

MaKe a DeAl

Продай душата си. Изгодно е. А и модерно.
Съмняваш се?
Виж всички наоколо и прецени.
Съседа от втория етаж с черното ауди А8 например - да не мислиш, че е кой знае какво? Собствената ти сестра се трепе двойно повече от него - и определено има двойно повече мозък от него, обаче едва си плаща наема за гарсониерата. Е, каква полза й носи честността?
Ами онзи от отсрещната къща? С какво я е заслужил? Погледни го - дърт, дебел, простак, самотник, залитащ по млади девойки.....С какво заслужава да се шири сам на три етажа, докато твоето семейство и родителите на жена ти се тъпчете в пет тесни стаички?
Честността не носи полза, брато.
Честните сте готини, ама на изчезване. Умните вземат мерки и оцеляват.
Продай душата си.
Струва си, повярвай ми.


Awaiting destruction

Sitting alone again, I think of what I'd rather forget. Think of him.
How did I let this happen? I promised myself I would never fall inlove anymore. Never. I still remember what happened last time. What I've found about that creep. Yeah, I found he's a total CREEP!
And this time........
...I feel everything will ruin down. Again. Bt this time it'll be worse. Because I have no hope for him. I do not know anything, absolutely NOTHING about that one. What I know is, he is from the language class with a friend of mine and he likes the same music like me. Which is good, but....Ohh, I know everything will ruin down. Everything.
But I can't order my own crazy heart. And I shall suffer.
Again.


Love or Hate

hate you
Ruining my mind
I hate you
Listening me cry
I hate you
Taking down my world
I hate you
Following your rule
I love you
Smiling sweet again
I love you
Will you understand?
I love you
Fighting back my tears
I love you
Afraid to face my fears

Unerwiedert

Lachen über mich selbst
Ich sitze allein in der Ecke
Denke an dich,
An die Ungerechtigkeit...
Ja, die deutsche Sprache ist schön,
Doch nicht wie du bist...
Es gibt nichts mehr Schönes
Als deine tiefe Augen,
als dein schwarzes Haar...
Wo bin ich jetzt?
Nirgendwo?
Leider nicht....
Bei dir oder nirgendwo,
So wird es....
...aber bei dir bin ich nicht...

Моят поетичен кошмар

От сън ме будиш и ме плашиш,
ти, поетичен мой кошмар,
и все без думица да кажеш,
ти, поетичен мой кошмар.
Из тъмното над мен витаеш,
ти, поетичен мой кошмар,
и да се махнеш не желаеш,
о, поетичен мой кошмар.
Не ме измъчвай, стига вече,
о, поетичен мой кошмар,
сърцето ми ти веч разсече,
ти, поетичен мой кошмар.
Завръщай се към тъмнината,
ти, поетичен мой кошмар,
оставяйки ме в самотата,
да, поетичен мой кошмар.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://imladris.niceboard.com
 
Драскулките на Ден (:
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Sweet pandemonium :: Творческа зона-
Идете на: